Изтеглете във формат за електронен четец!

Силвия се събуди от силен и глух тътен. Отвори очи, все още стоейки под завивките. Изминаха няколко секунди, докато първите спомени изплуват в съзнанието й. Погледна часовника. Преди два часа се бяха разделили с Алекс. Тя му каза, че е твърде уморена и иска да си почине. Глухият тътен не спираше. Спомни си, че като дете, преживя земетресение, докато беше на почивка с родителите си на Земята. Тътенът звучеше по същия начин, но трая само десетина секунди. Сега пода под краката й не се тресеше, но звукът продължаваше необичайно дълго. Изведнъж се чу мощна експлозия, стъклата на прозореца се пръснаха и завесите започнаха да се веят навътре в стаята пропускайки, ярка светлина.

Изтеглете във формат за електронен четец!

— Момчета, трябва да дойдете бързо! — беше гласът на Габриела. Алекс знаеше, че скоро трябва да стане, за да я смени на поста при контейнерите, но му се струваше, че моментът е дошъл малко по-рано от очакваното. След няколко секунди, когато се разсъни и дойде на себе си, осъзна какво всъщност е значението на думите й. Скочи бързо на крака и видя Зак, който вече тичаше към отвора на вентилационната шахта, откъдето Габриела ги викаше. Алекс грабна карабината си и също се затича. Скоро и тримата се намираха в шахтата.

Изтеглете във формат за електронен четец!

Двамата летяха напред в атакуваща формация, насочвайки се към епицентъра на битката. Изведнъж алармиращ звуков сигнал огласи кабината на Алекс, докато множество червени точки изпълниха радарния дисплей. Всяка една от тях показваше вражеска бойна единица. В този момент чу гласа на Габриела в слушалките:
— „Златна стрела“ до „Огнен орел“, имаме множество бандити на дванадесет часа!
— Прието, „Златна стрела“, препоръчвам да ги атакуваме със самонасочващите се ракети!
— И аз така мисля. Чели сме го само на теория, но ще се справим!

Изтеглете във формат за електронен четец!

Четирите изтребителя „Ягуар 7“ на второкурсниците от „Мадара“ патрулираха над зоната на бойните действия подобно на грабливи птици, оглеждащи се за плячка. Те пазеха небето от всякакви възможни летателни единици на „Перперикон“, осигурявайки по този начин пълното въздушно господство на отбора на „Мадара“. Долу пехотинците на „Перперикон“ водеха отчаяна съпротива, опитвайки се да задържат контрола над позицията. Те използваха пещери и скалисти разломи като ключови точки, за да спрат напредването на противника. Пехотата на „Мадара“, макар и бавно, си пробиваше път, подкрепяна от страйкърите, които пък летяха необезпокоявани под прикритието на четирите Ягуара. Изведнъж водачът на изтребителния отряд съобщи с напрегнат глас: